Носталгично
Тъгувам за бялата къща и стария бор,
в душата ми тъжно щурчето засвири,
луната зад облака скри се и там,
в клоните, вятъра плаче без сили.
Едва ли някога ще се завърна,
напразно търсих пътя към дома,
бурени скриха пътеките стари,
слана попари жълтите листа.
Самотен, като просяка в нощта
по улиците пусти аз ще бродя,
пред всяка незаключена врата
за малко топлина ще моля.
в душата ми тъжно щурчето засвири,
луната зад облака скри се и там,
в клоните, вятъра плаче без сили.
Едва ли някога ще се завърна,
напразно търсих пътя към дома,
бурени скриха пътеките стари,
слана попари жълтите листа.
Самотен, като просяка в нощта
по улиците пусти аз ще бродя,
пред всяка незаключена врата
за малко топлина ще моля.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Людмил Todos los derechos reservados
