Носталгично
Тъгувам за бялата къща и стария бор,
в душата ми тъжно щурчето засвири,
луната зад облака скри се и там,
в клоните, вятъра плаче без сили.
Едва ли някога ще се завърна,
напразно търсих пътя към дома,
бурени скриха пътеките стари,
слана попари жълтите листа.
Самотен, като просяка в нощта
по улиците пусти аз ще бродя,
пред всяка незаключена врата
за малко топлина ще моля.
в душата ми тъжно щурчето засвири,
луната зад облака скри се и там,
в клоните, вятъра плаче без сили.
Едва ли някога ще се завърна,
напразно търсих пътя към дома,
бурени скриха пътеките стари,
слана попари жълтите листа.
Самотен, като просяка в нощта
по улиците пусти аз ще бродя,
пред всяка незаключена врата
за малко топлина ще моля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмил Всички права запазени
