Ще повръщам дълго над лалетата
посети от грижовни баби, някъде край блока.
Едва ли ще намеря сили-лазейки
да изкача Голготата на стълбите.
И ще си остана там-сред фасове и вестници, ...

Разкажи ми, море,
приказка за любовта,
защото ти си, море, моята душа!
Твоите вълни знаят тази приказка, нали?
Нека се включат и те в разказа за любовта, ...

Във този миг смълчан, тържествен...
когато като музика небето
отронва стон, акорд...Със четка на художник,
снижено слънцето в косите ти рисува.
Оттенъци от злато и от охра, ...

Мътно е сънцето над реката ленива,
последни лъчи и отлитащо ято.
Есен почуква, дъждовете покриват
топлите дни на циганско лято.
Шуми листопада от златни години, ...

Към упокойните черти
(и сякаш ти си Тук!)
на Твоята измамна плътност:
досъщ самоубиец
подир обичната си Участ ...

Колко красиво!
Есента се люлее
на листце от дъб.

Пак те питам, Боже,
слънцето защо е,
огъня защо е,
вятъра защо е,
щом не види, Боже? ...

Целувката...
нектар от рози
във интимна чаша.
Да изпразним дъното.

Преди да се разсъмне
на пръсти
ще премина
покрай алеята
с разцъфнали лалета. ...

O-o-o, как страда моето сьрце, как боли я моята душа...
защото тя чувства се пак сама!
Не знам какво направих, не знам какво сгреших?
Явно в теб пак аз гняв разпалих,
но, моля те да ми простиш! ...

Обичам те с невинността на дете,
обичам те с широко разтворено сърце,
обичам те в утрините и мъглите,
обичам те неизмеримо със смеха,сълзите!!!
2.05.2005г.

Аз съм изкушение в нощта.
В сън блажен от порива се рея
с мисли потопени във страстта,
като в адски огън още тлея.
Аз съм кехлибарена сълза, ...

Аз съм привидение в нощта,
малка лодка вързана на кея.
В огъня ,в морето и в страстта,
като адски образ ще живея
Ще запаля целия измислен свят, ...

Сълза съм аз, звездица странна,
с душа вселена в дива плът,
с магия чувствата ми тайно
в поезията ми трептят.

Там видях такива неща и пейзажи дето дори и аз, който често обикалям места, където нямам работа, не бях имал честта да видя досега. Една ледена пустош. Голо сибирско поле. Потопено в сняг. Много сняг, покриващ всички неравности и дефекти на терена. Тиберииското слънце грее ниско из запад. Отражениет ...

Горчат годините върху небцето,
солен е ремъкът на вечната ни раница,
но слънцето, пчелата и момчето
залъгват своя глад със циганската баница.
По мазните трохи на хляба ...

Вечерна тишина. И тъмнина. Покой.
Оставям във очите ми луната
да плъзга сребърна пътека.
Да можех в този миг да те погаля...
И да помълчим, отгоре стихнали звездите ...

Залезът е плах като момиче,
докоснало със длан върха на планината.
От нежност - в охра, старо злато
Окъпана е Витоша. Невинно чиста.
Две птички в клоните споделят ...

Казваше се Ланди, живееше на осемнайсетия етаж и винаги се бе страхувал от Прозорецът на Детската. Самата "Детска" беше обикновена стая с легло, маса, стол, библиотека, плюшени играчки и всичко друго, от което се нуждае едно шестгодишно момченце, но нищо не можеше да бъде наред, докато съществуваше ...

Обичам те, ала и толкова те мразя .
Сърцето ми на две счупи
и душата ми на тъга обрече.
Днес ми каза "Обичам те",
нещо трепна в мен. ...

"Когато се ражда магьосник, умира една звезда", казват Черните елфи, които живеят в Неназоваемата гора на границата с Риантор. Според тях вълшебниците имали нужда от толкова сила, човещина и любов, с колкото нито един смъртен не би могъл да ги дари. Затова щом новороденият маг поемел първата си глът ...

Аз съм грозен. Когато природата ме е създавала, явно е била в месечен цикъл или обедна почивка (това понякога може да е едно и също...). След това, за да замаже малко гафовете си, ми е тръснала с шепите, без да се стиска, остър език и ум колкото на 3000 незадоволени руси и малолетни чалгаджийчета. Т ...

Безсмъртие
Измито вече е петното, изцапало
сърцето ми отдавна и трябва да
постигна нов живот, за да обикна
някого, да се зарадвам! ...

Страх ме е да си представя,
че е с време любовта,
че часовник отброява
миговете на страстта.
Та така ли е устроено сърцето ни коварно, ...

Доброто и злото – две страни на една и съща монета
(из дневниците на Доброто-Зло)
Ден първи
Това Зло взе много да ми се бърка! Направи това , направи онова и ми провали деня! Не знам как да го накарам да спре! Не разбра ли , че него никой не го обича , никой не го иска! Всички викат мен, всички мен ...

Крадец (посветено на Бори)
Обичал ли си някога така безумно,
че себе си до край да раздадеш?
Таил ли си в сърцето си частица от любов,
за която си способен да умреш? ...

Два комара, излишно е да казвам кръвопийци, въпреки че и сред хората се намират такива(само дано не отгатнат за кои говоря, защото ще ми изпият кръвта, ако ме хванат!), излезли по обедно време, за да похапнат, т.е. да пийнат нещо червено и хранително. Приятелски си хортували, като очите им били на ч ...

Стаята беше почти празна: един счупен гардероб, който не помнеше годините си, до него – стар и съвсем ненужен хладилник; мръсен и захабен паркет покриваше пода – целият нацапан с мазни петна, а върху него – метната черга, проядена от времето. Един телевизор, поставен върху стол се давеше в предсмърт ...

Той беше човек с широко скроена душа. Обичаше да помага на хората. Все още не беше женен и имаше някой-друг лев настрана. Сам преживяваше по-лесно...
През една топла лятна вечер той се прибираше към къщи. Не бързаше за никъде. Реши да мине през парка и да поседне на някоя пейка...
Седна. Заслуша се ...

Виртуални лъжи - Delete
„Сто красиви лъжи не струват нищо
пред най-грозната истина...”
Достоевски
Повяхнал букет. ...

Ябълкови клонки са косите ми –
сипят се по рамото ти
с благодат,
разбудени от полъха на утрото -
преминало ...

Едни очи - кафява светлина!
Едни рьце - най-нежни на света!
Едни устни - меки като кадифе,
така вкусни, изненадващи
като море! ...

Приятелко любима,
за тебе пиша този стих.
Пиша го,защото знам, че догодина,
далеч от мен ще си в порив див.
Животът ни събра тъй близо, ...

Умирам…
А така не искам
да увяхвам и да тлея,
цяла да съм изгоряла,
слънце в мене да не грее. ...