Понякога животът ни е гаден,
изпълва те с омраза, с острота,
която ти към другите отнасяш,
не се замисляш даже за това.
Какво животът представлява, ...

Дори не ме погледна...
Не разбра колко лудо
те обичах,
как за теб живях.
Как падах в прашната земя, ...

Да бъдеш гражданин на променяща се Европа
,,Истинският показател за цивилизацията
не са размерът на богатството, степента
на образованието, големината на градовете
или обилието на реколтата – а обликът на ...

Валс (Голям брилянтен … -Шопен)
Господарко на замъка светъл
покани ме на бала у вас,
не искам ни Битълс ни Метъл
нека DJ-я ти пусне ми валс! ...

Бунтува се
ранимата ми гордост,
по плътски не иска
да отстъпи право
на духовните закони. ...

Въпрос 1: Познай къде е миглата? (И си пожелай нещо!)
- Здравей!
- Здравей!
- Търсиш ли… нещо?
- Не… всъщност, да… аз ще се оправя сам. Не ми обръщай внимание. Продължавай да рисуваш. ...

“Аз съм Пътя, Истината и Живота!”
"Да, Аз ви говоря:
Който слуша Моето Слово и вярва в Тоя,
който Ме е пратил,
има Живот, простиращ се НЕ във Времето." ...

Чрез шепота на листите
разтворени,
потрепващи от полъх
лекокрил -
те заговарям ...

Всичко е преструвка според теб.
Дори и сълзите - и те са невъзможни.
Животът ни е толкова свиреп,
Не го разбирам - само думи сложни.
Иди си утро! Нека бъде нощ! ...

Сама съм. Късно е. Лежа в леглото. Мисля си, че спя, но не е така. Не знам какво да правя. Чувствам се по - силна от е всичко. Не спирам да мисля за теб. Защо ли?Да не би да съм осъдена до живот да те обичам и то без право на обжалване? Няма ли кой да ми помогне да спра да мисля за теб? За очите, за ...

Шефът ме извика, за да ми трие сол на главата, инак казано – да ми набива обръчите. В последно време се улавям, че въобще не ми се работи...Седя на бюрото си и си играя на компютъра разни весели игрички. Пия кафе и се размотавам като избит електрон. Все пак работя в министерство! Не съм на полето, з ...

Технологично тяхната цивилизация беше на милиони години пред земната. Те наблюдаваха хората в продължение на хиляди години - на онази малка синя планета, която се намираше на близо сто и петдесет милиона километра от звездата, наречена от тях “Слънце”.
Избраха го за една от поредните си мисии. Не за ...

Вървя по улицата и ми се струва, че хората ме наблюдават по някакъв особен начин. Може би ми се радват, защото виждам по лицата им усмивка. Вероятно виждат в мое лице приятел... Някои вдигат ръката си до главата, завъртат я странно, но не се сещам какво означава... Във всеки случай това движение не ...

Розата е моето любимо цвете.
Пленява ме със свойта красота.
Омайва ме с аромата нежен.
Стаена аз прекланям лик в нейните листа.
Така небрежни и красиви,галят моето лице. ...

Влюбвал ли си се някога? Обичал ли си? Усещал ли си непознатия,
вълшебен полъх на любовта? ВДишвал ли си въздуха, изпълнен с
мечти и желания? Чувствал ли си, че си готов на всичко за едно
създание? Дори да умреш...да умреш, за да живее то ,да съществува?!?
Познато ли ти е чувството да заплатиш с жив ...

Снежната кралица Живееше далече в планината, наричаха я снежната кралица, живееше със самотата, твърдяха,че не може да обича!!! Нямаше сълзи във нейните очи, беше горда и властна, всички виждаха я да мълчи, изглеждаше им някак си нещастна!!! Веднъж история някой довери: баща й независим господар, мъ ...

Чувствал ли си някога истинска болка?
Как думите като меч пронизват плътта ти?
Как забиват нож в сърцето ти и кръвта му бавно се стича?
Как тази кръв те задавя?
Чувствал ли си се някога истински сам?! ...

Не знам кое беше началото
Помня галещия полъх на вятъра...Помня как изплуваше от мрака и нежно докосваше лицето ми, беше до мен, усещах хладните му целувки, чувствах дъха му и ревниво пазех насладата в душата си... помня безмълвното величие на нощната гора, шума на листата, звездите - бледата им све ...

Водим всекидневно битки – с много ярост и злоба,
воюваме сякаш за кралства – до сетния дъх...
Не преставаме да размахваме меча чак до гроба,
докато не усетим на оная - злокобната студения лъх...
Понякога жънем победи, веселим се безспир... ...

Илюзия е да смятам, че мога да стигна звездите -
красивите, светлите – твърде далече са те...
Илюзия е да мисля, че пак мога да гледам с очите,
с очите на малко и невръстно, невинно дете.
Илюзия е да мисля, че мога на волния вятър, ...

Щастието, ако го има – се състои от двама,
за него трябва малко – подадена нежна длан.
Една топла дума, една прегръдка няма...
Път - дори и кратък. От двама извървян.
Залези и изгреви. Двама. Нощ и ден... ...

Боли ме от коварството и злобата,
която виждам наоколо всеки ден.
Дали е генетично, още от утробата
човек да бъде подъл и студен?
Боли ме от завистта и омразата, ...

Струни на арфа съм – за теб аз трептя,
вятър нежен съм – косите ти галя.
Слънце жарко съм – сърцето ти паля,
Есен съм – сънят ти с багри ще позлатя.
Море безбрежно съм – на моя бряг ще стъпиш. ...

Аз не мога като поетите
да изписвам елейни слова...
Мога кратко и сърдечно
да ти кажа ей това:
Ти си радост в битието, ...

В отговор на едно писмо
И чух приятелю любими,
че предал си се в борба.
Страданието победи ли,
превзема нежната душа. ...

Планински връх поглъща слънчевия диск, вятърът студен захваща полъха си тих. Скрива се денят уплашен бързо зад студа, струва му се твърде страшен на хората света. Ще се върне сутринта отново при тези зверове, с душа по-твърда от олово, с желанието да умре

През зеленикавия мрак на тишината времето е равно на константа, безцветна се чернее синевата, краските си скрила в стара чанта. А вятърът навява сухи фрази, въздух лепкав образът обгръща, от масата се смеят чаши празни, пространството душите ни поглъща, пречупва ги и прави ги по-слаби, извайва фигур ...

МОЛБА ЗА ПРОШКА
.
Нетърпима болка
ме раздира жестоко -
не си до мене любима, ...

ЕСЕН
Отрони се листо
от старото дърво,
политна към полята
да се слее със земята. ...

Забързано пристига есента,
припявайки съдбовна песен.
Отнася неусетно любовта
с живота нечий грешен.
Макар и здраво да си я държал, ...

Боли като прясната рана, тежи,по- силно кърви. Раздяла ли? Никога няма да си го помисля дори. И на теб да не ти минава тази мисъл,обляна в сълзи. Господ за нас се раздава и любовта ни ще издържи.

Толкова си близко, а аз те чувствам толкова далеч. Защо те обичам толкова? И все пак тази обич не е истинска, не мога да те лъжа повече, нямам сили за това. Всеки ден ти все повече се отдалечаваш от мен. Не мога така.Това са само моите мисли. Не...Защо не мога да ги кажа, нима е толкова трудно, нима ...

Бих искал да съм онзи, който
продава свещите във храма
и да броя стотинките зад свойта,
житейски, не тъй важна драма.
Да връщам ресто, скрил очите ...

Знаех..
Аз знаех - ще се върнеш!
Дори след месец или два,
отново мой ще бъдеш,
но вече не ми е цел това! ...

Беше сутрин, събота - един приятен априлски ден през една още по-приятна година. Давид спеше и макар да усещаше, че е вече време да става, на него въобще не му се ставаше. Когато иззвъня часовника той се събуди, но вместо да отвори очи и да се зарадва на новия ден Давид го стори по неподобаващ за ед ...

По скалната повърхност -
ветрецът вае
образи
във търсене на същност...
Очите ...

Никога не съм те лъгала,
но истините в мен не знаеш.
Как душата тихо в ъгъла
теб чака да я пожелаеш.
Какво, че тялото нехае ...

Да се върнеш и да оцениш
какво изнервя те до лудост,
да го обикнеш, приютиш
и да му кажеш, че е нужен.
Да го помилваш, да вървиш ...

И пак ще изсъхнат сълзите –
солени пътеки върху плътта,
ще затворя с болка очите,
нямам какво да ти кажа сега.
Студено и страшно, и тихо ...

Едни очи не мога да забравя,
едни очи ме карат да не спя,
едни очи в сърцето ми остават
и като въглен страшно ме горят.
Аз искам да те забравя, но не мога, ...