27 abr 2005, 15:23

Течащо безвремие

  Poesía
139 0 0
През зеленикавия мрак на тишината времето е равно на константа, безцветна се чернее синевата, краските си скрила в стара чанта. А вятърът навява сухи фрази, въздух лепкав образът обгръща, от масата се смеят чаши празни, пространството душите ни поглъща, пречупва ги и прави ги по-слаби, извайва фигурите на страха ни и изпод мебелите прашни стари като крадец промъква се в съня ни

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios