Течащо безвремие

През зеленикавия мрак на тишината времето е равно на константа, безцветна се чернее синевата, краските си скрила в стара чанта. А вятърът навява сухи фрази, въздух лепкав образът обгръща, от масата се смеят чаши празни, пространството душите ни поглъща, пречупва ги и прави ги по-слаби, извайва фигурите на страха ни и изпод мебелите прашни стари като крадец промъква се в съня ни