Greenish
36 результатов
Сън в съня 🇧🇬
Цял живот заспива - в унес тих душата се усмихва мълчаливо. В сън отчаян - апатичен - безразличен - безболезнен съществува. Не живее Трябва да заспи отново. Сън в съня. Но дрямка - кратка и безгрижна, за да се събуди изведнъж - веднъж завинаги от този сън. Но кой ли сън?
112
4
Гравитационно-морална зависимост 🇧🇬
Бутилка зелена от масата сива изплъзва се скришом и пада на пода, последните капки вина се изливат, от бара ми кима с глава Сервитьорът - нормално било, а и често се случва. Помня, че Нютон е казал отдавна: телата политат стремглаво надолу щом силата на тежестта е голяма.
120
8
Нещата от живота 🇧🇬
Седя си пред телевизора и се опитвам да чуя новините. Нищо не успявам да доловя обаче, защото съседката прави купон. Писна ми вече от тая чалга... не стига, че в магазините, в такситата и в телевизионните реклами я има, а сега съм принудена и вкъщи да я слушам. Не ми остава друго освен да увелича зв ...
167
12
Малката принцеса 🇧🇬
Не помня кога я видях за последен път. Имаше коси от злато и винаги задаваше много въпроси.
Веднъж ми каза, че се страхува да порасне. Страхуваше се да намери своя Малък принц. Боеше се, че когато го открие, ще сбъдне мечтата си. Попитах я какво лошо има в това, а тя ми отвърна, че човек е щастлив к ...
Веднъж ми каза, че се страхува да порасне. Страхуваше се да намери своя Малък принц. Боеше се, че когато го открие, ще сбъдне мечтата си. Попитах я какво лошо има в това, а тя ми отвърна, че човек е щастлив к ...
214
4
Прераждане 🇧🇬
Слънцето гниещо разтваря се в ковчега на вечното. Прокълнато, стене. Там... В святото. в нищото. В чашка пластмасова събира кръвта си - част от предишен живот. Стоманени ножици пробожда в плътта си. Разкъсва зората на деня нов... Там... ...И ражда денят във люлка подземна, обвита от плесени. И после ...
148
14
Константни променливи 🇧🇬
В чашата вряща изпаряват се фактите. Похлупакът над нея ароматът покрива - изпарените капки втечнени отново към дъното слизат. В координатна система графиката на чувствата е извита парабола в четвърти квадрант - безкрайна крива с отрицателен знак. В пространство на вакуум с нулева гравитация агрегат ...
113
4
Сътворението на Света - една съвременна утопия 🇧🇬
Ева живееше в далечния 23-ти век и още не бе срещнала своя Адам. А и не бе необходимо. Тя беше млада, преуспяла жена, и си бе спечелила име на един от най-добрите журналисти. Живееше умерено, хранеше се здравословно, разделяше боклука си и спазваше ограниченята за скорост по пътищата. Живееше според ...
197
8
Истинско? 🇧🇬
Розова луна, квадратни зелени звезди; статична вода - над тях тихо бдиш ти. Крулати коне времето яздят в галоп; пространство тече и прераства в потоп. В сянка на цвете скрит, за мене мечтаеш, а с ветровете да ме настигнеш желаеш. Замъци вдигаш в небето от нищото; в огъня вливаш ухание бликащо. ...Ти ...
148
Вяра? 🇧🇬
По абцисата на забравата хора, събития, обгърнати в мрак ми отнемаха вярата. Но все още има я. Странно, но факт. А за да бъде запазена е нужно едно - добре да се скрие, привидно погазена - като крехко стъкло на прах да се стрие. Но само привидно. Да не бъде на показ. И това - пред тълпата. Така очев ...
170
12
Богатство 🇧🇬
Петров седи на пейката пред блока и люпи семки. Днес има рожден ден, за това си беше позволил да си купи и бира. Говори си с някакъв гълъб, понеже му е скучно. А аз седя и го гледам от прозореца... прибирам се вкъщи, все пак работа си имам за вършене. След два часа отново поглеждам, а Петров още е т ...
371
Гласове 🇧🇬
Тунел мрачен. Прозорци затворени. Един глас нетачен тихо говори ми. Гласът на сърцето казва "умри", гласът на дедето крещи "остани". Единият шепне, другият вика, заглъхват и сетне е ред да избирам. Зеленикави сенки замъгляват ума ми; часовникът стенен отчита смъртта ми...
146
4
Течащо безвремие 🇧🇬
През зеленикавия мрак на тишината времето е равно на константа, безцветна се чернее синевата, краските си скрила в стара чанта. А вятърът навява сухи фрази, въздух лепкав образът обгръща, от масата се смеят чаши празни, пространството душите ни поглъща, пречупва ги и прави ги по-слаби, извайва фигур ...
135
Краят на света - една съвременна утопия 🇧🇬
Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...
180
6
Когато доброто убива 🇧🇬
Живееше някога малко момиченце. Когато се роди майка му пожела необичайно име. Кръстиха го Артемида. То беше щастливо със своите родители, които му даваха цялата обич на света. Когато порасна се научи да чете. По цял ден седеше до прозореца, кафевите й къдрици се спускаха по раменете й, докато четеш ...
492
22
Близка среща със ... 🇧🇬
Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса. Той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпроса, дали цената не беше твърде висока? Струваше ...
260
14
Ти? 🇧🇬
И аз там седях на края на света, не виждах, не чувах, обгърната в сивота. В паяжини прашни чаках смъртта, в спомени страшни се погребвах сама. И изведнъж светлина, искряща и чиста, синевата обля, сивотата стопи се. Извор надежда край мен заструи, без да поглеждам разбрах, че си ти. От затвора ми тъм ...
191
4
Намирате ли смисъл във вярата днес? 🇧🇬
Бяла, празна стая. Само огледалото се издига срещу мен. Поглеждам с празен, блуждаещ поглед и се запитвам - намирам ли смисъл във вярата? Вярвам ли въобще в нещо?
Вярвам ли в красотата на деня, в който хиляди хора измират от глад?
Вярвам ли във вечната любов, след като всеки ден стотици семейства се ...
Вярвам ли в красотата на деня, в който хиляди хора измират от глад?
Вярвам ли във вечната любов, след като всеки ден стотици семейства се ...
563
20
Коледа 🇧🇬
Коледа. Мразя този ден. Мрак. Сняг. Вятър студен. И всички вярват в едно - че днес всичко добро ще бъде със нас. Само днес. Само за час. Всичко блести. Всеки сияе. Всеки нещо желае. Аз пък нищо не искам... Седя зад студеното стъкло и копнея само за едно - по-бързо празниците да минат, да мине студен ...
176
8
Спи ми се... 🇧🇬
Спи ми се... Искам да заспя. Искам да сънувам, да не виждам света, а сама да го рисувам. Затварям очи... Не искам да гледам. Очите единствено мамят, искам да следвам пътя към края. Унасям се... Искам просто да чувствам само да усещам нещата, да докосвам, да чувам, да улавям аромата. Заспивам... И вс ...
194
4
Изкупление 🇧🇬
Аз пишех някога за любовта и тя бе мое вдъхновение и дори не подозирах, че така не намирам всъщност избавление. Не осъзнавала съм, че с това ще стигна собственото си падение, признавайки пред себе си сега желая лично изкупление. Светът за мен е бил един човек и всичко аз на него посвещавах, всяка ст ...
159
Омраза? 🇧🇬
Омраза вечно във живота ни ще има, но замисля ли се някой на света, че ако у човека се е появила е била предшествана от любовта? Да обичаш значи после да намразиш, защото истинска била е любовта, когато някой ден внезапно осъзнаеш, че силна болка ти е причинила тя. Да мразиш значи някога да си обича ...
167
Какво е любовта? 🇧🇬
Дали е любов това чувство, което ме кара да искам да идвам при тебе тъй често и само за теб да си мисля? Дали е любов щом когато те видя със друга умирам и нещо във мене угасва и в безброй сълзи се обливам? Дали е любов това, което ме кара да продължавам все още да стоя и да гледам небето и тебе да ...
270
2
Живот? 🇧🇬
Живот. Какво ли е той? И за какво ли е нужен? Всеки дали има свой път весел или пък тъжен? А има ли нужда от него? Не може ли просто да свърши? И дали не е по лесно всеки едно да извърши: край да сложи на онова, което го плаши и дразни, да загърби свичко това, да надвие обидите разни. Да изчезнеш от ...
204
6
Един поглед 🇧🇬
Виждам тези дълбоки кафеви очи, виждам във тях страданието, красивите несбъднати мечти, любовта и болката от мълчанието. Виждам във тях самотата, виждам разбити илюзии, станали вече на прах, лишени от смисъл и вяра и копнежи по любовта стара, отминала толкова отдавна, но продължаваща още да гори в е ...
401
6
"Никой не се маскира като себе си. Маскираният е за себе си друг." Петър Петров 🇧🇬
Завесата се вдига. Излиза актьорът, започва своя монолог. Играе убедително. А дали самият той вярва в това, което казва? Може би... Публиката е възхитена. Тя не знае какво се крие под маската, изписана с пъстри цветове и багри. Зрителят се интересува само от играта, без да се запитва кое е лицето, к ...
730
10
