Коледа
Коледа. Мразя този ден.
Мрак. Сняг. Вятър студен.
И всички вярват в едно -
че днес всичко добро
ще бъде със нас.
Само днес. Само за час.
Всичко блести. Всеки сияе.
Всеки нещо желае.
Аз пък нищо не искам...
Седя зад студеното стъкло
и копнея само за едно -
по-бързо празниците да минат,
да мине студената зима.
До догава тук ще стоя,
ще гледам с досада снега.
Само прозореца имам
в дните на лютата зима.
Но за какво ми е той...?
Времето по-бързо минава
когато хората наблюдаваш.
Ето там - момче и момиче
през преспите пухкави тичат,
над тях дървета дебели
надвиснали клони са сплели.
А в клоните пеят врабчета
песен коледна тиха и лека.
Как ли не им е студено...?
Детенце в снега си играе,
момиче върви и мечтае,
минава мъж със цветя,
а снегът си вали все така.
Големи парцали изпълват душата.
Студено навън, но топло в сърцата.
Във всички сърца, но не и в едно -
сърцето, което днес е само.
Коледа. Мразя този ден.
Мрак. Сняг. Вятър студен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Все права защищены
