Откакто съществува, човечеството си е задавало въпросите: Кой е човекът, откъде идва и накъде отива? Разполага ли той с възможност за избор или животът му се определя от сили и обстоятелства, стоящи извън обсега на свободната му воля? Има ли живот след смъртта и какво представлява отвъдният свят? Но ...

Тъгата е безкраен бряг на остров отдалечен,
тъгата е натрупал сняг на пътя заледен.
Тъгата е несигурен вулкан към който аз вървя
и мъка, радост, жал и блян събирам и деля.
Тъгата ми е китка жълта роза, ...

Щом погледна очите ти виждам любовта,
а от нея толкова се страхувах,
но виждам аз сега,
че животът без нея не струва.
Ти си този, който аз обичам, ...

Животът до вчера беше тъжен, пълен с мъка и сълзи,
но днес е различен, защото появи се ти.
Дните са пълни с мигове красиви и сърцето лудо бие в мен,
ти ме правиш щастлива, не мога без теб и ден.
Имам нужда вече само от твоите ласки и милувки, ...

Аз съм спящата принцеса, чакаща да я събудиш! :-)
Но объркал ли си пътя или пък си се загубил? :-(
Към двореца ми пътеките са огромен лабиринт,
нужно ти е много време, но и да си търпелив.
Ще докоснеш с устни устните, там ще цъфнат рози, ...

И пак ще я събуди любовта ми
целувката на първото кокиче.
След дългите семейни зимни бури
ще бъда твоето усмихнато момиче.
В прегръдките на първото лале, ...

Достигам те на пръсти
без време да тежи.
Земята в земетръси,
не ще ни удържи.
Върти се с нас ...

Сълза .. сълза стичаща се по бузата и …поредната която се търкулваше по нейното лице… тя не помнеше кога за последно бе денят, в който на лицето и сияеше усмивка…Погледна през прозореца … времето беше прекрасно, но все пак мрачно и някак си зловещо …беше пусто както в нейната душа ..Слънцето? То гре ...

Тази лодка на брега за нас е спряла
и ни кани с вдигнати докрай платна.
Виж луната щедроока грее цяла
и ни маха с отразена светлина.
Върху мачтата стаена в тишината ...

Заричай се, да останеш без никаква
подкрепа, за да можеш сам да оцелееш
и за своето добро да вдигнеш знамето на
радостта пред песимиста сивообразен.
Заричай се да ходиш по ръба на ножа, ...

Ще дойда,когато си сам,
ще виждаш само сянка,
но аз ще бъда там,
силует ще бъде моята осанка!!!
Ще дойда аз тогава, ...

И аз съм ти. И ти си аз...Акорд.
Откъснат стон. Задъхване. Оркестър.
Дълбоко в теб. И ти си в мен. Проникване
и тласък...Таванът в сън. Стените вън
са всъщност вътре. И няма кой, и няма как ...

Като пролетна трева си нежна.
Невинен цвят, от слънцето погален
разцъфва твоята усмивка...
В очите ти очите ми се вглеждат.
Вятър ...

Дали на прага, миг преди онази зима
да покрие за последно косите ми във бяло
и леденият вятър да свие моите устни,
ще мога пак да те открия?...
Да бъда пак задъхан, да ти купя цвете ...

Имам нужда от теб. И от изгрева,
надниквайки плахо в хотелските стаи-
олтар на една забранена любов...
Сигурно грешен съм. Дори и във храма
да моля за прошка, кому ли е нужна?... ...

Вървя по стъпките хилядолетни,
прекосявали дълго тротоара,
сред спомените мимолетни
край асфалтова улица стара.
И срещам хиляди лица безлични - ...

Една едничка си за мене,
една едничка на света.
Само тебе аз обичам,
само ти си в моята душа.
Пътищата мои ти показваш, ...

Докосни ме с нежна,топла длан,
възроди във мен ти чувствата умрели,
с поход страстен и без свян
покори и най-далечните предели.
Събуди ме със целувка-ласка ...

Дърветата от моето детство
имат лица и коси.
Носят сърце под кората,
древни и стари души.
С тях разговарях, когато ...

Самоубийството е нещо, което ненавиждам. За мен това е най-жестоката форма на убийството! Да посегнеш на собствения си живот, на това, което двама души просто са ти дали, за да изпълниш своята мисия на Земята.
Самоубийството е начин да избягаш, казват слабите. Но от какво бягаш? От собствената си съ ...

И така, питам аз сега -
де да ходя в този тъмен час?
Облаци мрачни стопиха снега,
дъжд метежен изляха над нас.
Струпват се мрачни над мен ...

Спи мое дете,
заспи, забрави,
над тебе небе,
стига сълзи.
За тебе ще пеят, ...

Капчица по капчица
времето
се стича,
съня ти
разсъблича... ...

Някаква нежна, тиха стихия беше обхванала Конниците тази нощ. Танцуваща в нашите сърца, подклаждана от меката светлина на празничната луна, тя беше завладяла всички ни. Надигаше бутилките ни, зараждаше смеха ни и нежно го избутваше навън през устите, заедно с неспирните думи, вече несвързани помежду ...

Идват странни дни и етапи,
на надеждите чисти лъжи.
Всеки, който ти е приятел,
ще се обърне и замълчи.
А врагът ти ще каже истината.

До мен заспиваш с мисълта за нея.
Не знам коя е, има ли я още?...
Очакваш може би да се разсмея,
когато ме боли най-силно - нощем.
Коя съм аз? Сред цъфналите рози ...

Когато тъжен си ти знаеш как боли
една такава болка от раздяла,
когато радостен си знаеш, че уви
такава радост бързо отминава.
И всеки ден се луташ без посока, сам ...

От ехо ... чупят се дървесните чадъри,
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо ... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.
От капки обич натежали думи в листи ...

Нямам време за раздяла
и за срещи нямам време,
и така ще си остана
с тебе.

Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива, ...

Мразя понеделниците. Едни такива прокобни и сънливи. Трябва да ставам рано-рано за глупавата лекция и знам, че едва ли даскалицата ще дойде... Рейсът е претъпкан. Какво ли се учудвам, всяка божа сутрин се натъпкваме като в Моисеевата лодка, в моя случай е пълно с животни. При него е имало и хора. До ...

Любовта си тръгна
а мъката остана.
Животът продължава,
но за мене радост няма.
Мъча се ден и нощ ...

Знаеш ли какво е силно да обичаш,
да я искаш и желаеш до полуда,
а тя в очите да те гледа и да каже:
“Не те обичам вече, намери си друга”.
Знаеш ли какво е тя да съществува ...

Тя отвори стреснато очи...
- Добре. Значи как се почувствахте в онзи момент?
- Кой си ти, по дяволите?
- Вашия психоаналитик. Що за въпрос?
Не си спомняше да има психоаналитик. Не помнеше даже къде живее... ...

Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат ...

ЩЕ бъде вечер и ти ще си далече,
ще си ранен в сърцето със кинжал
и сълзи кървави ще рониш -
за теб момичето донесло е печал.

Сърцето е отворено –
врата широка.
Очите са прозорец -
към света.
Слухът е заглушен ...

Кафето е горчиво като снощните ти устни,
а беше утринно и нежно.
Препечените филийки сякаш са сухи,
а току що ги извадих от огъня.
Усмихвам се, ...

По длани утро, през лъчи - живот рисува
в разгърдени пра-стари светове...
И по челото ... уж небрежно ме целува
преди към тебе да ме поведе!
Като рисунък фин върху стената бледа ...

Пълзящи светлинки
разливат се,
разливат...
по клепки на очи -
отворени ...