Пак вали и студено е навън, а в душата ми е мрак.
Питам се сега, как на сърцето си да кажа, че с него Ти се подигра!
Кажи ми как да отговоря, моля те, кажи ми!
Нощ и ден за тебе пита, нощ и ден тебе чака!
Пак вали и по улицата аз вървя, а тъгата от очите ми не слиза... ...

Купуваш и продаваш любови,
търгуваш с невинни човешки души.
Просто така - под тезгяха,
а фактурите - на другата пряка.
Купуваш и продаваш животи, ...

Обичам разходките нощем. Обожавам красотата на града по това време, наслаждавам се на спокойствието му и се чувствам сам, което често ми е необходимо. Звездите със своята яркост засенчват всички лоши помисли, а луната сякаш се отразява в очите ми, съобщавайки по този начин на самата себе си, че я гл ...

В пропастта от тишина изгубена отново е мисълта за теб.
Аз ги чувам, те се връщат, пореден път, отново лек.
Бялата дълбочина е мястото за търсене, намери ме!
Не ме виждаш, с гръб побягваш, хапчета за спомен. НЕ!
Помня цветовете, бялото море с белия плаж, под бял дъжд. ...

Знам, в обятията на ангела небесен ще полетиш.
Отлети към по-доброто място, далеч оттук.
А, когато ангелът ни посети
ще те дам без плач
и ще знам, че ме обичаш. ...

Утро бе.
Слънцето ми се усмихна.
Щастие във вените ми бликна.
Слънцето ми се усмихна
с твоята усмивка, ...

Мога да пиша за планината и врабците -
птици сладкодумни
и потоци пъстроструйни,
но много се повтарям,
като слънцето изгрявам. ...

Животът продължава,
поне за тебе е така -
на теб подаръци ще дава,
а мен захвърля във прахта.
Най - сетне ще живееш, ...

Полепва влажно утринта
по устни, с взор от длан отпили
сме ехо, гласно в песента
на звучни ласки ... нежномили.
В букет събрани до душа ...

Защо във мрака всеки ден се раждаш,
позволявайки им зад гърба ти да се смеят?
Защо сърцето си им даряваш,
позволявайки им за дребни монети да те продават?
Защо така сляпо ги обичаш, ...

С дъждовни капки обич съм изпрела
пълзящоструйни, тънки влакънца.
И себе си във тях по цвят съм вплела,
като загатване от светли петънца.
Усуквам мисли по оста на сетивата, ...

Прасковите във градината на Боговете светят отново. Нямаше спирка на нашият път. Няма я намерената конска подкова. Остана в покоя на детската плът. Виждам редици от прилепи стройни. Зяпачите днес ще потъпкват мечти. Свободен за хора с дела недостойни напътствам живота си смело почти. Ти си денят ми ...

Аз виждам във очите ти за голи одеало и искам да съм част от твойто голо тяло. Аз виждам във душата ти на хаоса войската и легионите ми се придвижват към столицата ти богата.

Нощта е тиха,живите спят, а счупените играчки във тъмното вървят. Летят над безкрая изсъхнали листи и разбиват се в рая над бреговете скалисти. Искам да заспивам във твоята стая, а ти да танцуваш за мен над безкрая. А сега изправи се над мене- единствено мое уникално растение. Във моето кино ти си п ...

Синтетична любов. Една измислена сянка. Многоъгълен нож. Една красива вакханка. Блян преминал в мечта- детска радост в ръката. Черно слънце.Луна. И графит на стената. Твойте тъжни очи в мен самотата привличат. Кръвожадният в мене мълчи, нереална си, но те обичам! Някой вярвал в света, изгорял е на с ...

По 7 катетъра проституират
в главите на червените учители по живот.
Учените изядоха своето откритие
и решиха, че лудостта е полезен подход.
Въпросите и отговорите размножаваха ...

Преди да ти кажа как се събрахме трябва да знаеш едно. Когата бяхме заедно с нея имахме един обичай, така да се каже. Винаги, каквото и щеше да става, независимо къде си ,какво правиш, можеш ли, не можеш ли, винаги си прозвънявахме точно в 00:00 часа полунощ на GSM-ите. Някак си с това символично си ...

Обичам те и ти добре го знаеш!
Дълго премислях двете прости думи ,
преди на тебе да ги доверя ,
не се равняват и купуват с никакви парични суми ,
но изливат пред твоя милост моята душа . ...

Сламено - чупливо,
до лудост невротично,
болезнено – игриво,
диаболично!
До безнадеждна пустота ...

Сън за пролетта
В горчивината на живота си аз се сънувах в красиво някак лъчисто цвете. То разтвори чашката си и ме приюти...
"Само съм от както съществувам..."
"В мен се бият две сили, от както съм...."
"Обичам живота - не го познавам!" ...

Родна стряха за мен е твоята прегръдка ,
необходима ми е , тъй както на жаден водна глътка !
Топлота ,сигурност ,уют от нея получавам ,
тъй скъпа ми е ,за да преживявам .
Харесва ми как твоите ръце ...

Както и да е ,
вече няма смисъл да обяснявам,
няма на кого –
онези на които трябва, не ги интересува,
онези на които не трябва - няма защо. ...

Забавно е да си сам,
да пиеш за това,
да вдигаш наздравици с призраци -
някои от тях са живи и да,
това е най - забавното ...

*** Защо се получи така, че станах хирург на миналото си? Нямам нужда от анестезия: безболезнен съм. Само понякога няколко капки кръв.

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло №3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди.
- Защо ме викате?
- Боли ме, сестричке.
Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
- Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...

МАЙОРЪТ
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...

Няма да ме вържеш тук
като бездомно псе.
Не,няма да я бъде тая!
Остави ме Дявола те взел,
остави ме поне да помечтая... ...

Здравей, живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил? ...

Като черна дупка ти поглъщаш
всичко хубаво и светло.
Само злото ти познаваш,
черно е за тебе всичко земно.
Ти полетя с разперени криле, ...

Когато те срещнах,
видях през очите ти
целия свят.
Когато си тръгвах
целият свят беше изчезнал.

Решавам да си тръгна
и да те забравя,
не ще се сбогувам,
просто те оставям.
Забравям всичко, което ни свързва, ...

Полепват устните по ситноперлената синева
и с топъл дъх насищат до прозрачност вечерта.
Косите букли са на огнедишащите ни слова,
а мислограмите са драконови щрихи в любовта.
Разресани са светлодумията на очи в очите ...

Безбариерно и хаотично падат звездите,
мигновенно без звук се стопяват:
черни са вече крилете на ангелите...
За шепа искрени сълзи с кръвта си плащат!
Летят тъжно над влажната земя, ...

Дните се разтварят като порти на параклис,
към тях пристъпвам с цялата си красота.
Върху стените инкрустираният светъл надпис
молитва тиха е, изписана във древността.
Преди да тръгна, на прага тихичко се спирам ...

А аз крещях на Бог,
повтаряйки отчаяно името ти ...
Опитвах се да те изтръгна от него
и да те скрия ... за себе си ...
За всички онези, ...

Пролет, лято, есен, зима,
година след година.
Времето отлита,
без за миг да спира.
"Закъсняваш ли?"- ...

Дъждът се стича върху нас
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка, ...

Обичам трескаво да ме душиш,
със жартиери!
Да крещиш, да светят твоите очи,
фенери.
Да ги насочваш със глава, ...

Следвам всяка нейна следа.
Тя не го знае.
Щом украся коледната си елха,
ще я поканя да сложи звездичката...

Пак ме викат в себе си,
уплашени, дебели,
усмивки на безчестни паралели.
Влакът празничен.
Аз клатя сляпо вятъра. ...