Вървя пред себе си
Вървя пред себе си в нощта,
свети над мен червената луна...
Само изрезките от спомени са светлина,
само те подклаждат мъртвата мечта. ...

За мен тревожно морето всяка вечер пита,
а под небето самотна любовта ми скита.
На плажа сив, събирал със години тайни,
от порив див заключих спомените стайни.
Докато ти усмихнат любовта прегръщаш, ...

Чакай своето време.
То ще дойде другата пролет.
Любовта ти нов път ще поеме,
а сърцето ти нов полет.
Ти ще срещнеш жената, която ...

Вълните спират стръвния си бяг,
реша ли да си тръгна,
но буря се излива пак,
когато се обърна.
Вълните ме поглъщат с лекота, ...

Денят e малка пясъчна икона,
а по прозорците му - аз съм стъклопис,
гравиран с устните извити на Мадона
и с багри пъстри на разгърнат ръкопис...
Денят е малка казана молитва, ...

Уморих се да бъда добра,
порядъчна и мила жена.
Да слушам глупости безброй,
да те гледам как се правиш на герой.
Уморих се да свеждам глава ...

Настихосбирках се,
поглъщах думите
като гладно прасе,
уригвах гласните
и се ...

Загледана във точката отгоре
се питам колко ли слънца
ще видя докато си отговоря -
кога от мен ще бликне мъдростта?
Кога и мен ще изгори тревогата, ...

Гравитират
ангели бели.
Есен е
и листопадно
позлатените мисли ...

Зависи кой
и чий
апетит задоволяваш -
на подсъзнанието,
на въображението - въоръжено, ...

Ще дойде април и отново мрак ще настане в душата ми. Мелкор ще срази пролетта на моята любов и тя бавно ще тлее, докато от горещ пламък се превърне в утихваща жар. И тогава, пожарите запалени от този нестихващ пламък ще изпепелят всичко в нея и ще настанат вечен мрак и студ. И дори навън да царят ом ...

Всеки човек е различен, и всеки един от нас има своя собственна индивидуалност. Но хубаво ли е да си различен? Да се отличаваш от останалите. Какво е да си различен? Да се чувстваш сам, живейки в своя различен свят...
Трудно е да си различен. Всеки гледа на теб, като на аутсайдер и не те приемат в т ...

Той озаряваше раненото небе ,
превръщайки го в прекрасен сън ...
Аз помня тази светлосиня усмивка
тя още ме стряска в съня ми ,
а денем я виждам около себе си - ...

УСЕЩАНЕ
Вслушай се във шепота на тишината
как въздишка се отронва от сълзата
попарила със мъка розовия лист.
Вгледай се във дебрите на светлината ...

Със трънен венец ще закича луната,
със златен сърп ще докосна звездите
и щом от адското царство въскръсне душата,
черна вълна ще погълне сълзите.
И нека облаци черни надвиснат над мене, ...

Нощта пристъпва, като блага монахиня
побрала в себе си неоновия цвят
на град, във който знам, че теб те има
прекръстен в мислите, макар и непознат.
Нощта пристъпва, в снежно бялата си роба, ...

Обичам България. Много искам да направя нещо за нея, но съм просто една малка прашинка от света. За нея пиша тези редове - за прекрасното й име и безмерното й величие, поне това мога да направя. И какво да ви кажа за нея? Вие сами си я познавате - велика и несломима в миналото, а днес упреквана и от ...

И Аз съм!
Зъл съм!
Решил съм!
Дошъл съм!
Пробил съм ...

Когато не намирам думи да ти кажа
и от това така боли
се чудя как да ти покажа,
че от любов са моите сълзи.
Дори без думи знай ...

Коя съм аз...
Когато съм до теб ме няма
и вечно друга съм, не знам коя,
и все забулена в измама
надежда търся аз да се спася. ...

"Ако загина, губя само себе си.
Ако спечеля, печели цял народ."
На челото си носим
Лъвски знак,
а знамето ...

Още от зората на своето съществуване човечеството е било наблюдавано, контролирано и наставлявано от Същества с много по - развито съзнание от неговото, които са му предавали периодично от една страна важни за физическото му оцеляване знания и умения, а от друга - морални норми и правила, които да г ...

Весела засмяна с пурпурна премяна любовта при мен пристига завърта се и пак танцува в лапите си тя ме хваща и с песни ме залива подсвирква си и тананика танца на нощата въздига с въздишка нежна ме привиква игра за нея е това със страстите човешки. Ритъма смени римата я замени танцът продължи и танцу ...

Тя хвана котвата и я намести. Връвта я дръпна рязко и замалко не падна. Беше с изкрящожълта грейка в тон със ските и щеките, разбира се. В ушите й се виждаха слушалки тип “тапички”, от които се чуваше музика или може би по-скоро джънгър.
Не носеше шапка. Всъщност мразеше шапките може би напук на май ...

мислите ми са морски течения
тялото ми плува в тях
и потопено
измества течни мисли
архимедни ...

с най-бързия жълт цвят
рисувам върху гърбовете на живи костенурки
теб и историята на българия
и ги пускам в градината да се напасят
нанизвам цялата Вселена в броеницата на шията ...

с косата си забърсах палубата
моряците залитнаха
като топки на боулинг
подвижните мишени
мишките ...

ЦИКЪЛ “ОКУЛТНИ ТРИСТИШИЯ”
Понесоха се облаци от мисли
и сблъскаха се с облаци от чувства –
в главата ми започна буря...
Да можеш отнапред да видиш ...

В гнездо от думи звънкo радости съм свила
и чуруликам в пазвата на птичия ти свят.
От шепа полъх в клонки - обич, нежност пила
светлик съм нощен, с тюркоазно - меден цвят.
Разкъсвам времето и с поглед се опитвам ...

Небето и земята се бяха слели и прегръдката им беше силна и болезнена. Валеше. Трудно виждах пътя, чистачките на колата не успяваха да изтрият пороя от сълзи, които небето изпращаше.Тъга обгърна душата ми и притиснах Николай до гърдите си. Усетих как млякото намокри блузката ми. Протегнах ръка към д ...

Защо през моите очи
ти си все по - сладка, по - красива,
все по - нежна и неустоима
и все по - истински боли?
Защо дори и да те имам ...

Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...
Когато съм сама в нощта, ...

.....Отново на път.....
Разтвори щедри обятия голямият град,
с нажежена бетонова прегръдка ме обгърна.
Изправи се пред мене светофарена гора
и в пулсиращи, разноцветни реклами потънах. ...

Тихо на пръсти се вмъквам... Нежно докосвам деня. Сънят недоспал се завръща недолюбил нощта... Заключвам зад обвивката своя чувствително нежна душа, на устните слагам усмивка, на очите-пастелният цвят, обличам втората кожа.. тихо на пръсти се вмъквам. Мога все още да слушам, мога дори да мълча... В ...

И пак вървя, но вече бавно.
Сега аз зная пътя свой.
Очи затварям - не ми трябват,
в главата ми стои портретът твой.
Вървя напред, а пътят няма край ...

Сякаш и времето днес в траур тъжи.
Плаче безмълвно с капки безверни
и слънцето даже, със свойте лъчи
не иска да прогони мислите черни.
Защо случва се? Честно ли е? ...

Денят бе светъл, топъл, може би дори красив,
но тя не искаше, не можеше да му се радва.
Мислеше си, колко малко трябва,
за да е човек щастлив.
Защо ли случи се, не биваше така да става. ...

часовника трака твърде бавно
очите ми са пълни със сълзи
гледаш ме хладно и омразно
искам завинаги да завали
със мрака идва болка и тъга ...

[Quote - от друго стихотворение]
Уморено прерязвам ръцете си,
уморено кръвта ми потича,
уморено настига ме мракът,
уморено ме нейде повлича... ...

понякога обичам, понякога боли
понякога съм тъжен, понякога вали
понякога мечтая, понякога мълча
но винаги ще пазя във себе си мига
понякога умирам, за да се родя отново ...