Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
20.6K resultados
KoЯn - Faget
🇧🇬
(HIV)
Here I am defriend in this normal world
Why did you tease me? Made me feel absurd
Fucking stereotypes feeding their heads
I am ugly, please just go away ...
И когато ти си тръгнеш
моля те, не затваряй вратата.
За последно ела да ме прегърнеш,
а после остави ме насаме със самотата.
И когато ти си тръгнеш ...
Хора, шум и блясък. Всички говорят и се надлъгват. Пазар - на души и сърца. Усещаш как нещо вътре в теб те тегли към лъскавината,могъществото и обещаваното щастие. Ще издържиш ли на изкушението? Тълпи от хора се надпреварват по - бързо да сключат желаната сделка. С лукава усмивка търговците прибират ...
Седя и си мисля за своя живот. Питам се, щастлива ли съм?... И с жалост установявам, че съм в графата на нещастните. Живея, обичам и наранявам себе си в името на нещо, в което сърцето ми ме уверява, че ще бъде щастие. Невероятно е, как в стремежа си към него хората се променят, как си създават и руш ...
На къс небе, обтегнато с гергеф
бродирам с устни ведрото си настроение.
Очите багри са на лунния седеф
и повик тих на нежното ми вдъхновение...
От полуцвят, разголена нощта ...
И кво сега? Оклюмал си се и създаваш проблем след проблем. До кога бе?
Не ти пука?!
Как де не ти пука?! Мамка ти, колкото и да не ти пука ти си част от система. Тъпо звучи, но е така. От теб зависят всички. И ти от тях. Простичко. И трябва да се сетиш за девиза на мускетарите – „Един за всички и вси ...
Една сълза, прозрачна, млечно бяла
събира в ромона си тъжен тишина.
Една сълза за теб! В нея съм цяла -
нежна, жадувана, очаквана съдба.
Безшумно по скулите се стича, ...
Във утрин слънчева и свежа, със дъх на пролет и цветя, една надежда ме повежда - една надежда с много имена. Закичила лъчи в косите пристъпвам боса в песента, изпълнила със звуци дните, и с полета на птичите ята. С вятъра напред се нося сред акорди нежни и добри, сплела къдри дългокоси в ритъма на с ...
Като циганка стара в нова премяна,
изпроводила табора нейде в нощта,
се скита душата ми нежна и млада
отронен лист есенен - след много лета.
Подухва ветрецът - отминали мисли ...
На Лора
Тук отдавна не грее слънце, а властната тъма навява студ и безпокойство. Тясно е и една плътна, твърда стена обвива всичко наоколо. Любов, усмивки, разум не съществуват. Това е просто затвор на съзнанието, жестока тъмница на душата, създадена от собствения ми страх.
Мога да тръгна покрай сте ...
Не крадете птичата душа!
Не правете скулптори на птици!
Потръпващи без тежест в самота,
ятата им очакват свойте жици.
Очите им стопяват се във камък, ...
Изгубих се и плача, и търся топлина,
и бродя, и се моля за малко светлина.
А пътища се вият, приканват ме, зоват
и всеки обещава и нежност, и уют.
Ах, искам, колко искам да мога ей сега ...
Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, ...
Какво ли е да си желан от всеки срещнат
и да изпробваш всекиго поред,
да вижда всеки в теб достъпна страст "гореща"
и да е сигурен в мечтите си за теб?
Какво ли е над чувства да се смееш, ...
Снощи те сънувах и примирах от щастие,
а сутрин се събудих обляна от сълзи,
а теб те нямаше, нямаше те и ми беше зле,
мислих, че и наяве си влюбен в мен, момче.
И уверих се, че лъжа е бил сънят. ...
*** Еднакво безразличие, нееднаква несъстрадателност. Защо стана така, а не стана обратното на парадокса? Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия. Един облак се скри в изпарението. Един просяк бие благодетеля си. Искам да те прегърна, но ме е страх, че ще те обидя. Искам да те целуна по гр ...
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре д ...
Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - о ...
- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...
Имало едно време една много тъжна принцеса. Нищо не я радвало, нищо не можело да я накара да се усмихне поне за миг. В такова лошо настроение я заварил летният бал. Тя не очаквала нищо хубаво от него, но решила да отиде, за да се разсее поне за малко.
Балът започнал нормално- говорила си с някои бли ...
Като задъхани коне, пръхтящи, потни
сезоните препускаха и ето - пръскат бяла пяна
дърветата, миришещи на страст, и сякаш първа младост
опитват трепети и нежни ласки.
И въздухът е чист, проплаква дъжд и сипе благост ...
КУПОН
“Деца, последно време е…И колкото сте слушали, че иде Антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това се познава, че е последно време…”
Сборно послание на Йаков 2:18
-Дай първо, кажи какво ще му пийнем…Ей, майка му стара, доживях да се видим!...Ама и ти си един, ако не те потърс ...
ЖАЛКИ ХОРА
Гарата бе изпълнена с мъгла, релсите блестяха, заскрежени сякаш.Отгоре-прожекторите бръмчаха, замрежени, ледени, сини.
И сняг прехвърча. Мирише на гара, на влакове, на хора и кенеф
Пикаят навсякъде, дори и през студа пак си мирише.
Както всяка гара. ...
След сто години пак ще те обичам,
след сто години отново ще горя
във огъня във който ти запали,
там някъде във вечността...
Ще го кажа на звездите, ...