преследвайки илюзии в дъжда отново тичам
на истинската болка отново се обричам
това съм аз и няма да се променя
не чакай ти от мене маска да сваля
не виждам нищо хубаво в живота преебан ...

Има ли смисъл от един живот които само пречи на другите,от един живот които неможе
да изживее това което му се иска,един живот,тежест за всички около него.Казват,че най близките хора
трябва да те обичат,а в какво се изразява обичта им,в разбиране мисля си аз,е значи
мен не ме обичат,защото не ме раз ...

Колко е красива розата с бодли,
като любовта в двете и страни.
"Обичам те!" - прочиташ във всичките и цветове...
Подарявана е винаги от все сърце...
И колко е красива в градината сред другите цветя, ...

И както винаги седеше сам и гледаше във мрака на нощта. Тъмнината беше толкова тиха и някак чиста. Може би защото скриваше всичко - болката от вярата в светлината, боклука по земята, шума от живота, дори празните погледи в очите на хората. Той стана и пусна музика, убивайки тишината и част от мислит ...

Като каната отсреща празна,
сред фасове и дим, и женски кикот, пияна
душата ми мълчи, а вънка се разсъмва.
Посрещнах утрото…не съм го срещал. Тука
пак пих, димях и май, че плаках…Съмна. ...

...Ти си въздушна, прозрачна и лека.
Като горска мъгла се стелеш над мене.
И дланта ти - ефирна и мека
ме погали по белите скули…
Остарявам, сребриста брадата ...

Задрямал е градът. Неделя, жега...
Дори в кварталното ни кафене
заспал е зад бутилка бира
самотен скитника и неговото псе.
Не го и пъдят, няма за кого. ...

Утрото е синкаво, мъгливо.
Парят ми очите-нощ безсънна.
Ситнят кучета навън и хора,
свели погледи надолу
пъплят без посока. Булевардът ...

Светът да разбереш
е сякаш
с главата своя
планината да разбиеш.
Липсва просто ...

/Посветено/ Любовен звън тъмнината разпиля, затворено око светлина съзря. И в миг прекрасна пелена го озари, нежното сияние стих му подари. Нежен звън тишината разпиля, на сетивата радост им донесе. Стон неземен в небесата се понесе и препуска той на пегаса свой. Прекрасен звън болката отнесе и радо ...

Тиха, лятна вечер и лек ветрец полъхва.
Тази вечер нещо старо ми навява.
Щурче пее и сърцето ми задъхва.
Стара песен то за мен напява.
Тиха вечер, нощ безмерно тъмна. ...

Искам
да съм вихъра
отнесен,
който брули хълмове
и разклаща клони - ...

Пътят на две личности
към андрога
преминава през сбора
1 + 1 = 11
господарското число. ...

През моите очи
светът е сложен.
През моите очи
светът гори.
През моите очи ...

Време е да помълчим!
Не във спор безмислен,
не във минало безредие,
не във наранени мисли,
в мълчание да постоим. ...

Искаш ли отново аз да те сънувам?
Да, но навярно в друг живот.
Защо си мислиш, че за тебе аз тъгувам?
Не знаеш ли? Любовта ти ме превърна в робот.
Хилядите нощи в сълзи обляна ...

Затвори очи…
Земята сутрин под нозете ни танцува,
а пък Небето не престава да трепти...
С игриви устни полъх листите целува
върху които с бели думи пишеш ти... ...

За това няма никой виновен!
Просто тръгваш... Оставам сама...
Не сама - оставам със спомен.
Никой няма за нищо вина!
Ти потегляш към своето бъдеще, ...

Между зимата и пролетта,
аз не знам къде съм и коя съм.
Взела съм на зимата студа,
мечти, илюзии от сън.
Сън жесток и страшен, ...

Тя стоеше до прозореца загледана в звездите,някак неестествено големи и ярки за тоя сезон.Светеха за нея,показваха пътя...В обърканата й душа се промъкваше някак на пръсти,една дълго таена надежда... Преплете дългите си изящни пръсти,за да не изпусне отново мига.Сълзите,като бисери нежно и бавно се ...

Нагнетено напрежението
ще се пръсне
по шевовете си...
Бойната секира
е изровена. ...

И аз там седях на края на света, не виждах, не чувах, обгърната в сивота. В паяжини прашни чаках смъртта, в спомени страшни се погребвах сама. И изведнъж светлина, искряща и чиста, синевата обля, сивотата стопи се. Извор надежда край мен заструи, без да поглеждам разбрах, че си ти. От затвора ми тъм ...

/На една приятелка - Любовта/
Паяче по рамото върви.
Красиво рамо
крият златните коси.
Очите от дъгата изтъкани, ...

Времето наперено думички шепти - с глас на чародей - заклинание реди. Могъщите слова полека избледняват тихо, тихо в мрака се явяват. Златните орли се реят в небесата и облаците порят тъй във мрака. Светлината искат да открият да я върнат на душата - търсят, търсят. Но мъглите ще я крият - ще я скът ...

Вселената побира се в юмрук
Вселената побира се в юмрук!
В дланта на вечния Гробар,
в пространство на капеща тъмнина
и на душите кръжащи в нея. ...

Самотата ръми от прозореца.
Май не вярвам, не падат звезди.
Тихо в стъпките чужди на хората
вливам своите тихи следи…
Светофарът не свети зелено ...

(с картата на твоята реалност)
По шубраците
пълзи суетата
на стъпкана слава.
Струни ...

(до любовния елексир)
Тясна е тази хралупа
за куче
бясно виещо
срещу ...

(с Телата на Дара33)
Алилуйя___________________________________________
Eзикът му пишеше_______ _ V_ERBUM CARO FACTUM EST
Хвалете Бога_____________ E_RBUM CARO FACTUM EST
Рърху тялото ú.___________ R_BUM CARO FACTUM EST ...

Там, при реката, там на теб се обрекох,
тебе, либе, вечно да любя се врекох,
но небето наше буря потъмни,
черен облак забули мойте дни.
Съдбата моя прокле ме ...

В шампанизирано пространство, плясък време
разлива февруарски мигновения ...
В живота срещнахме се толкова навреме,
че ... не остана място за съмнения?!
Израствам в теб като красив, изменчив образ ...

Обичам, да, обичам живота!
Аз дадох живот и получих...
Раздавам надежди... и вяра!
Подарявам мечти изтъкани
от сребърни невидими нишки. ...

В деня на ЛЮБОВТА,
с радост искам да те поздравя,
бъди ти моя Муза, Ева, Жулиета,
не изневерявай на късмета.
Все така бъди ми нежна, ...

Шест дни не спя,
шест дни те виждам пред моите очи.
Душата ми ридае, че не си до мене ти!
Какво да сторя, за да си отвориш сърцето ти.
Съдба ли е това да не те зърна ...

Вървя по дългия път и си мисля къде ли си?
Ела при мен и аз ще бъда твой.
Ела, ела при мен ти, птицо скитницо!
Ела ,душата ми изгори, капка надежда ми остави и ме унижи,
че любовта си аз разкрих, а ти душата ми уби. ...

И ето пак съм аз тука .
Чакам те, а теб те няма.
Къде ли си ТИ? Не зная!
Ела и ме намери, ако ли пък не,
аз ще те намеря! ...

Отвъд предела
И отвъд предела – мрак.
Лешояди кръжат над мене пак.
Дочувам демоничния им смях,
но някак не ме е страх. ...

ОБИКНОВЕНА КРЪЧМА, ОБИКНОВЕНИ ХОРА
“Сивият кон” е една кръчма по Новия булевард, не знам даже и как се казва, построиха го, като строяха метрото. Съвсем обикновена кръчма, както е обикновено, впрочем и всичко около нас… Между “Опълченска” и “Христо Ботев”. Не е нищо особено, просто ми е на път, като ...

ПРОСТИТУТКИТЕ
на Янко Чавеев
- Сигурно не си за пръв път при нас, а ?...Знаеш каква е процедурата, нали?
- Не съм била задържана до сега
- Браво на теб! Добро момиче си ти, още като видях го разбрах ...

Очите ми са мътни…Лъкатуша.
Не се сърди, защото аз към тебе крача.
И падах и вървях…Нозете ми безпътни
ме водеха по дупки, по пияни булеварди…
И бях изкалян, падах под нозете ...