* * *
Отварям пак портфейла,
пак от него гледаш ти -
твойта снимка избеляла
за пореден път в очите ми блести.
Сякаш си пред мен застанал,
отново мълчаливо ти стоиш,
сякаш си от лед изваян -
тъй студено се държиш.
Искам да ми кажеш дума, две,
искам да протегнеш пак към мен ръце,
Но зная...
няма снимки оживели,
има хора домъчнели!
И затварям пак портфейла,
и назад се връщат дните,
срещам твоя пламък, който
за пореден път в очите ми гори.
2006 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Todos los derechos reservados
... цигулка, стара снимка и изсъхнали листенца от роза 
