* * *
Отварям пак портфейла,
пак от него гледаш ти -
твойта снимка избеляла
за пореден път в очите ми блести.
Сякаш си пред мен застанал,
отново мълчаливо ти стоиш,
сякаш си от лед изваян -
тъй студено се държиш.
Искам да ми кажеш дума, две,
искам да протегнеш пак към мен ръце,
Но зная...
няма снимки оживели,
има хора домъчнели!
И затварям пак портфейла,
и назад се връщат дните,
срещам твоя пламък, който
за пореден път в очите ми гори.
2006 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Все права защищены
... цигулка, стара снимка и изсъхнали листенца от роза 
