3 jun 2006, 21:01

***

  Poesía
100 0 2
                                       
                          
                                            И досега се питам...
                                            а толкова лекари
                                            пребродиха
                                            белите си престилки
                                            И досега се питам - 
                                            спасение ли е
                                            поезията
                                            Тя се роди с дефект, 
                                             но не поетичен... 
                                             Нещо липсваше там...
                                             Ще перефразирам -
                                             тя се роди мъртва 
                                             за разлика от
                                             политиците
                                             критиците 
                                             лаиците 
                                             дори и лошите мисли
                                             Тя се роди мъртва
                                             и не пречеше никому...
                                             Без детство
                                             без приятели
                                             без деятели 
                                             без мечти
                                             И сега се питам...
                                             защо тя се роди
                                             Сигурно за да узреем
                                             да бъдем повече лекари
                                             на душите си
                                             да бъдем повече хора на съдбите си
                                             да бъдем повече...
                                             Какво?
                                             И сега се питам...
                                             Нарисувахме ли света си?
                                             Налюбувахме ли любовите си? 
                                             Разбрахме ли приятелите? 
                                             Намразихме ли, 
                                             когато трябваше да мразим? 
                                             Пихме ли, 
                                             когато трябваше да пием? 
                                             Прощавахме ли... 
                                             А тя се роди мъртва... 
                                             имаше дефект 
                                             в мозъка.... 
                                             и умираше осем 
                                             години 
                                             Умираше и майката... 
                                              
                                             И сега се питам 
                                             защо пиша поезия 
                                             Нима се налюбувах 
                                             настрадах 
                                             наживях 
                                             навиках... 
               
                                             И сега се питам... 

                                             А тя се роди мъртва 
                                             с дефект... 
                                             с точка пред запетаята 

                                               Днес знам... 
                                              но пак се питам...
                                    
                                             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios