***
И досега се питам...
а толкова лекари
пребродиха
белите си престилки
И досега се питам -
спасение ли е
поезията
Тя се роди с дефект,
но не поетичен...
Нещо липсваше там...
Ще перефразирам -
тя се роди мъртва
за разлика от
политиците
критиците
лаиците
дори и лошите мисли
Тя се роди мъртва
и не пречеше никому...
Без детство
без приятели
без деятели
без мечти
И сега се питам...
защо тя се роди
Сигурно за да узреем
да бъдем повече лекари
на душите си
да бъдем повече хора на съдбите си
да бъдем повече...
Какво?
И сега се питам...
Нарисувахме ли света си?
Налюбувахме ли любовите си?
Разбрахме ли приятелите?
Намразихме ли,
когато трябваше да мразим?
Пихме ли,
когато трябваше да пием?
Прощавахме ли...
А тя се роди мъртва...
имаше дефект
в мозъка....
и умираше осем
години
Умираше и майката...
И сега се питам
защо пиша поезия
Нима се налюбувах
настрадах
наживях
навиках...
И сега се питам...
А тя се роди мъртва
с дефект...
с точка пред запетаята
Днес знам...
но пак се питам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донърджак Всички права запазени