14 ago 2006, 10:54

* * *

  Poesía
70 0 2
Всяка тръпка живот има минало,
Скрило в свойта невидима сфера
Планини от минути, изминали
Дългия път от утре до вчера.

Всяка рана от болка в душата ми
С жест отмерен света прекроява
Обич-нежност и спомен от някога
Плачат в мен и от тях помъдрявам.

Всеки порив на фея-орисница
Проиграла хазартно мечтите ми
Се превръща в изстрадана истина,
Равнодушно жигосала дните ми.

Светла, тъмна - редуват се плочките
На живота ми в пъстра мозайка.
Но когато достигна до точката - знам,
Поне за миг лъч светлина ще сияе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даяна Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios