* * *
Всяка тръпка живот има минало,
Скрило в свойта невидима сфера
Планини от минути, изминали
Дългия път от утре до вчера.
Всяка рана от болка в душата ми
С жест отмерен света прекроява
Обич-нежност и спомен от някога
Плачат в мен и от тях помъдрявам.
Всеки порив на фея-орисница
Проиграла хазартно мечтите ми
Се превръща в изстрадана истина,
Равнодушно жигосала дните ми.
Светла, тъмна - редуват се плочките
На живота ми в пъстра мозайка.
Но когато достигна до точката - знам,
Поне за миг лъч светлина ще сияе!
Скрило в свойта невидима сфера
Планини от минути, изминали
Дългия път от утре до вчера.
Всяка рана от болка в душата ми
С жест отмерен света прекроява
Обич-нежност и спомен от някога
Плачат в мен и от тях помъдрявам.
Всеки порив на фея-орисница
Проиграла хазартно мечтите ми
Се превръща в изстрадана истина,
Равнодушно жигосала дните ми.
Светла, тъмна - редуват се плочките
На живота ми в пъстра мозайка.
Но когато достигна до точката - знам,
Поне за миг лъч светлина ще сияе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даяна Василева Все права защищены
