* * *

Време е тръгвам, капитане, на запад хоризонтът ме зове, а в твоето пристанище оставям приятели, деца и страхове. Една любов да търси своя път и верен рицар смело да я брани, дано молитвите ми стигат този кът и да лекуват скритите му рани. Всичко ти оставям- и смехът, и изгревът, и залезът са твои, тръгвам си единствено с мига на вятъра, отключил любовта ни.