22.07.2004 г., 18:45

* * *

121 0 0
Време е тръгвам, капитане, на запад хоризонтът ме зове, а в твоето пристанище оставям приятели, деца и страхове. Една любов да търси своя път и верен рицар смело да я брани, дано молитвите ми стигат този кът и да лекуват скритите му рани. Всичко ти оставям- и смехът, и изгревът, и залезът са твои, тръгвам си единствено с мига на вятъра, отключил любовта ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Спаска Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари