* * *
Вятърът свиреше в горите
и мъгла се спусна над скалите,
сякаш всичко бе застинало сега
в тази необятна пустота.
Тъмата бе обгърнала очите,
които плачеха в нощта,
и в тъмни пламъци душите
изгаряха на лунна светлина.
Денят отново се задава
и с бавни стъпки чука на прага,
последна страница затварям от романа
за съдбата на една изгубена душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роси Антонова Todos los derechos reservados
