* * *
Вятърът свиреше в горите
и мъгла се спусна над скалите,
сякаш всичко бе застинало сега
в тази необятна пустота.
Тъмата бе обгърнала очите,
които плачеха в нощта,
и в тъмни пламъци душите
изгаряха на лунна светлина.
Денят отново се задава
и с бавни стъпки чука на прага,
последна страница затварям от романа
за съдбата на една изгубена душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роси Антонова Все права защищены
