* * *

Ти си тъй далечен и недостижим и идваш всяка вечер във съня, а после пак изчезваш като дим, че не мога аз това да ти простя. Ти тръгна си отдавна,замина надалече и каза на раздяла,че не ме обичаш вече. Мъчих се да те забравя-не успях. Не се забравя лесно любовта и каквота и да правя все за теб си мисля във нощта. Нима е грях,че те обичам? Нима е грях,че те желая? Но най-накрая проумях,че не мога и не искам аз да те забравя.