* * *
Ти си тъй далечен и недостижим
и идваш всяка вечер във съня,
а после пак изчезваш като дим,
че не мога аз това да ти простя.
Ти тръгна си отдавна,замина надалече
и каза на раздяла,че не ме обичаш вече.
Мъчих се да те забравя-не успях.
Не се забравя лесно любовта
и каквота и да правя все за теб си мисля във нощта.
Нима е грях,че те обичам?
Нима е грях,че те желая?
Но най-накрая проумях,че не мога и не искам аз да те забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Костадинова Всички права запазени
