***
92
0
0
Мина вече времето на неспокойните тръпки,
на туптенето под лъжичката,
на наивните мои надежди...
Сега, облечена в осъзнаване
повдигам очи, знаейки, че няма да те видя.
И от реализъм чак ме заболява...
Очите ми с мъка раждат сълзи,
с които не зная какво да правя...
06.10.1995г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Витанова Todos los derechos reservados