31 янв. 2006 г., 20:18

***

91 0 0


Мина вече времето на неспокойните тръпки,
на туптенето под лъжичката,
на наивните мои надежди...
Сега, облечена в осъзнаване
повдигам очи, знаейки, че няма да те видя.
И от реализъм чак ме заболява...
Очите ми с мъка раждат сълзи,
с които не зная какво да правя...


                                           06.10.1995г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Витанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии