***
91
0
0
Мина вече времето на неспокойните тръпки,
на туптенето под лъжичката,
на наивните мои надежди...
Сега, облечена в осъзнаване
повдигам очи, знаейки, че няма да те видя.
И от реализъм чак ме заболява...
Очите ми с мъка раждат сълзи,
с които не зная какво да правя...
06.10.1995г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Витанова Все права защищены