5 nov 2005, 9:42

***

  Poesía
132 0 14

Обхванати от лунно упоение,
отвикнали от нощна самота,
докосваме се с длани вледенени,
не питаме - защо така?

Изчезнали са днешните тревоги,
изчезнали са някъде в нощта,
а вчерашния бяг на времето
сега забавено върви пеша...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Кралева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios