***
Обхванати от лунно упоение,
отвикнали от нощна самота,
докосваме се с длани вледенени,
не питаме - защо така?
Изчезнали са днешните тревоги,
изчезнали са някъде в нощта,
а вчерашния бяг на времето
сега забавено върви пеша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Кралева Всички права запазени
Поздрави!
