26 jul 2006, 15:03

Ах, колко много болка

  Poesía
114 0 16
Толкова години мислех си, че мога,
да живея без да те обичам.
Толкова години заблуждавах се, до болка,
че не си за мен и че не си различен.

Едва сега разбирам, че за мен си всичко,
че когато няма те до мен съм нищо.
Но, уви, съдбата е решила да сме разделени.
Ти имаш нея, вие сте един за друг родени.

Понякога ме питаш дали още те обичам,
но колкото и да е тъжно, аз до болка пак отричам.
Искам да не знаеш, да не чувстваш някаква вина,
че може би някога със мен се подигра.

И знаеш ли, ако смъртта застане пред мен,
извадила нож ледено студен,
ако тя тогава ме попита, кой избирам да умре,
аз или любимото момче?

Ако теб те няма, ако ти умреш
аз ще бъда никой, аз ще бъда нищо.
Затуй да вземе мен,
за теб готова съм на всичко.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Събина Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гадняр
  • ами..каквото искаш все пак не живеея заради мнението на другите и особено на хора, които не познавам
  • На мен ми харесва много е песимисти4но, но... има тази всеотдаиност към това мом4е,която определено е напразна, но наи-важен е порива на сърцето мила!на него никои не може да заповяда!аз бих дала и 5 защото прекрасно те разбирам какво чувстваш или по-точно какво ти е било докато си го писала!!!
  • Толкова тъжно и толкова силно ... красиво е
  • на мен пък много ми хареса поздравявам те...и 6