Ах, колко много болка
Толкова години мислех си, че мога,
да живея без да те обичам.
Толкова години заблуждавах се, до болка,
че не си за мен и че не си различен.
Едва сега разбирам, че за мен си всичко,
че когато няма те до мен съм нищо.
Но, уви, съдбата е решила да сме разделени.
Ти имаш нея, вие сте един за друг родени.
Понякога ме питаш дали още те обичам,
но колкото и да е тъжно, аз до болка пак отричам.
Искам да не знаеш, да не чувстваш някаква вина,
че може би някога със мен се подигра.
И знаеш ли, ако смъртта застане пред мен,
извадила нож ледено студен,
ако тя тогава ме попита, кой избирам да умре,
аз или любимото момче?
Ако теб те няма, ако ти умреш
аз ще бъда никой, аз ще бъда нищо.
Затуй да вземе мен,
за теб готова съм на всичко.
да живея без да те обичам.
Толкова години заблуждавах се, до болка,
че не си за мен и че не си различен.
Едва сега разбирам, че за мен си всичко,
че когато няма те до мен съм нищо.
Но, уви, съдбата е решила да сме разделени.
Ти имаш нея, вие сте един за друг родени.
Понякога ме питаш дали още те обичам,
но колкото и да е тъжно, аз до болка пак отричам.
Искам да не знаеш, да не чувстваш някаква вина,
че може би някога със мен се подигра.
И знаеш ли, ако смъртта застане пред мен,
извадила нож ледено студен,
ако тя тогава ме попита, кой избирам да умре,
аз или любимото момче?
Ако теб те няма, ако ти умреш
аз ще бъда никой, аз ще бъда нищо.
Затуй да вземе мен,
за теб готова съм на всичко.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Събина Павлова Все права защищены
