3 ago 2005, 7:22

Биволите

  Poesía
179 0 10

От детски викове подгонени,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

поемат биволите чернооки

престъпят в глината от спомени

пръхтят в надеждата на вирове дълбоки.

До портата набръчкана от старост

ги чака незавързаното куче.

Те близват с поглед неговата ярост

забързани – малачето да суче…

и в неизменна вечност котката и бабата

разплитайки-заплитайки елече,

запътват се към грижите си двете:

едната да дои а другата да пречи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аааааа, поет-художник на българското село! Браво, Динински!
  • Да,който го може,го може!
  • Браво!
  • Много е хубаво Особено -
    "и в неизменна вечност котката и бабата
    тъй както си предат поредното елече,
    угрижено поемат двамата
    едната да дои а другата да пречи."
    Направо рисуваш картина! Успях да я видя!
  • Адашо и земляко, все не ми остава време да питам...има ли все още биволи Ботевградско...Едно време Бебреш беше пълен с черните острови на гърбините им