Биволите
От детски викове подгонени,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
поемат биволите чернооки
престъпят в глината от спомени
пръхтят в надеждата на вирове дълбоки.
До портата набръчкана от старост
ги чака незавързаното куче.
Те близват с поглед неговата ярост
забързани – малачето да суче…
и в неизменна вечност котката и бабата
разплитайки-заплитайки елече,
запътват се към грижите си двете:
едната да дои а другата да пречи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Динински Все права защищены
