18 oct 2005, 21:13

Черна магия

  Poesía
142 0 6

Господи, нима съм толкоз грешна,
та пътят ми е с остри камъни застлан?
Нима не мога черната обвивка
от душата си да смъкна,
на изгрева да се усмихна
и кротко залеза да изпроводя?
Черна ли магия ме застигна,
дните ми безмилостно отрови
и с нощите самотни ме прокоби?
Господи, нима съм толкоз грешна,
та мир в душата си не сещам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Значи и мен е омагьосала, ако е магия. Силно е, Фабиана, и аз така се чувствам!
  • Госпд ни дава кръст не по-голям от този,който можем да носим!Изпитанията ни правят силни!Поздрави за стиха!Кураж!
  • "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да понесе човек, обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече от колкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходния път, така щото да можете да издържите..."
    Първо послание към Коринтяните
    10:13

    Поздравление за добрия стих!
  • Значи и мен е омагьосала, ако е магия. Силно е, Фабиана, и аз така се чувствам!
  • Госпд ни дава кръст не по-голям от този,който можем да носим!Изпитанията ни правят силни!Поздрави за стиха!Кураж!