Oct 18, 2005, 9:13 PM

Черна магия

  Poetry
144 0 6

Господи, нима съм толкоз грешна,
та пътят ми е с остри камъни застлан?
Нима не мога черната обвивка
от душата си да смъкна,
на изгрева да се усмихна
и кротко залеза да изпроводя?
Черна ли магия ме застигна,
дните ми безмилостно отрови
и с нощите самотни ме прокоби?
Господи, нима съм толкоз грешна,
та мир в душата си не сещам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Значи и мен е омагьосала, ако е магия. Силно е, Фабиана, и аз така се чувствам!
  • Госпд ни дава кръст не по-голям от този,който можем да носим!Изпитанията ни правят силни!Поздрави за стиха!Кураж!
  • "Никакво изпитание не ви е постигнало, освен това, което може да понесе човек, обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече от колкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходния път, така щото да можете да издържите..."
    Първо послание към Коринтяните
    10:13

    Поздравление за добрия стих!
  • Значи и мен е омагьосала, ако е магия. Силно е, Фабиана, и аз така се чувствам!
  • Госпд ни дава кръст не по-голям от този,който можем да носим!Изпитанията ни правят силни!Поздрави за стиха!Кураж!