25 abr 2006, 20:19

Чувството, даряващо крила

  Poesía
105 0 4
И ето пак стои сама, загледана в звездите тя, момиче малко с ангелска душа в очакване на любовта - чувството, даряващо крила. И макар, наранена за пореден път, искра надежда в сърцето й гори, че ще срещне принца следващият път и няма повече да я боли. Сълзи в очите й блестят като малки капчици роса и по бузите се стичат осъзнала, че е сам сама. Но някак ненадейно той се появи - принцът от нейните мечти. До нея тихичко застана и думи нежни и прошепна "Ти не си сама!". И ето слънцето изгря, а с него и нейната душа, отново опознала любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жени Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios