Чувството, даряващо крила
И ето пак стои сама,
загледана в звездите тя,
момиче малко с ангелска душа
в очакване на любовта -
чувството, даряващо крила.
И макар, наранена за пореден път,
искра надежда в сърцето й гори,
че ще срещне принца следващият път
и няма повече да я боли.
Сълзи в очите й блестят
като малки капчици роса
и по бузите се стичат
осъзнала, че е сам сама.
Но някак ненадейно той се появи -
принцът от нейните мечти.
До нея тихичко застана
и думи нежни и прошепна
"Ти не си сама!".
И ето слънцето изгря,
а с него и нейната душа,
отново опознала любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жени Иванова Всички права запазени
