Далече, далече

Далече, далече в моята душа, живее и страда сърцето сега. За щастие и обич вечно жали и в кървави сълзи се дави. И всеки миг в огнен пламьк то изгаря, а липсата на обич го пари кат жаравa то вечно плаче и кърви и никой не идва да го спаси. Далече, далече в моята душа, умира и гасне сърцето сега, за вечна любов и щастие жадува и в мька безкрайна тез истински думи рисува. На Феодор