Далече, далече
Далече, далече в моята душа,
живее и страда сърцето сега.
За щастие и обич вечно жали
и в кървави сълзи се дави.
И всеки миг в огнен пламьк то изгаря,
а липсата на обич го пари кат жаравa
то вечно плаче и кърви
и никой не идва да го спаси.
Далече, далече в моята душа,
умира и гасне сърцето сега,
за вечна любов и щастие жадува
и в мька безкрайна тез истински думи рисува.
На Феодор
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Антонова Всички права запазени
