Декадентско
В нега досадна стяга се нощта.
Като пребита пепелявата луна се влачи.
В хралупа гнила, пълна със лъжа,
съдбовен гарван по деня си грачи.
И страшно е. Прелюбодейски стене
зад изумрудни клони изнасилена зората.
Пищи от духове, от тъмнина ранена
предсмъртен прилеп и хлести нататък.
А, там се веят вече по дърветата
с раздрани ризи мъртвите поети.
Пиян от светлина, объркан и несретен,
самотен гарван в пътя им съдбовен свети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рени Григорова Todos los derechos reservados
