Декадентско
В нега досадна стяга се нощта.
Като пребита пепелявата луна се влачи.
В хралупа гнила, пълна със лъжа,
съдбовен гарван по деня си грачи.
И страшно е. Прелюбодейски стене
зад изумрудни клони изнасилена зората.
Пищи от духове, от тъмнина ранена
предсмъртен прилеп и хлести нататък.
А, там се веят вече по дърветата
с раздрани ризи мъртвите поети.
Пиян от светлина, объркан и несретен,
самотен гарван в пътя им съдбовен свети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рени Григорова Всички права запазени
