Днес можеше да си остане тихо
Днес можеше да си остане тихо.
И аз да помълча до теб.
Да утихна в пламъка
на затворените ти очи...
Да ме прегръщаш неподвижно.
Можеше да си остане тихо...
Но ти си тръгна.
Чух вратата.
И как затвори я,
отвън...
А можеше да си остане тихо...
Поне днес.
И утре да си тръгнеш...
И аз да помълча до теб.
Да утихна в пламъка
на затворените ти очи...
Да ме прегръщаш неподвижно.
Можеше да си остане тихо...
Но ти си тръгна.
Чух вратата.
И как затвори я,
отвън...
А можеше да си остане тихо...
Поне днес.
И утре да си тръгнеш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галина Златева Todos los derechos reservados
