Днес можеше да си остане тихо
Днес можеше да си остане тихо.
И аз да помълча до теб.
Да утихна в пламъка
на затворените ти очи...
Да ме прегръщаш неподвижно.
Можеше да си остане тихо...
Но ти си тръгна.
Чух вратата.
И как затвори я,
отвън...
А можеше да си остане тихо...
Поне днес.
И утре да си тръгнеш...
И аз да помълча до теб.
Да утихна в пламъка
на затворените ти очи...
Да ме прегръщаш неподвижно.
Можеше да си остане тихо...
Но ти си тръгна.
Чух вратата.
И как затвори я,
отвън...
А можеше да си остане тихо...
Поне днес.
И утре да си тръгнеш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Златева Все права защищены