31 ago 2006, 13:30

Долавяш ли на птиците плача

  Poesía
156 0 34
Долавяш ли на птиците плача,
как стенат в клоните, безсънни,
когато са дочули от дъжда,
как без луна звездите са сиротни!
Небето няма да е същото без нея,
то плакало за своята луна с дъжда!
Звездите се разклатили, изсипвайки
прашецът звезден с капките в нощта!
Сега луната свети във тревите!
По клони птиците тъгуват за тъма,
крила да свият уморени във гнездата
и да отдъхнат от деня в съня...
 
Броях звездите, молех се на глас,
да имаме безкрайни мигове,
навярно затова в среднощен час
луната е напуснала небето!
Сега се моля, нека се завърне!
И нека са доволни птиците...
Защо са ни безкрайни мигове?
Щом заедно сме...и щастливи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джейни Тод Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз безмълвна съм пред твоите слова!
    Много са красиви и изпълнени а чувства!!!
  • Браво ,Джейни

    "Звездите се разклатили, изсипвайки
    прашецът звезден с капките в нощта!
    Сега луната свети във тревите!"

    ..наистина каква нежна тъга...
  • Много красив и нежен стих!Браво Джейни!
  • хубавото си хубаво....
  • Блестящо! Свободен дух носиш! Поздравления!