Долавяш ли на птиците плача
Долавяш ли на птиците плача,
как стенат в клоните, безсънни,
когато са дочули от дъжда,
как без луна звездите са сиротни!
Небето няма да е същото без нея,
то плакало за своята луна с дъжда!
Звездите се разклатили, изсипвайки
прашецът звезден с капките в нощта!
Сега луната свети във тревите!
По клони птиците тъгуват за тъма,
крила да свият уморени във гнездата
и да отдъхнат от деня в съня...
Броях звездите, молех се на глас,
да имаме безкрайни мигове,
навярно затова в среднощен час
луната е напуснала небето!
Сега се моля, нека се завърне!
И нека са доволни птиците...
Защо са ни безкрайни мигове?
Щом заедно сме...и щастливи!
как стенат в клоните, безсънни,
когато са дочули от дъжда,
как без луна звездите са сиротни!
Небето няма да е същото без нея,
то плакало за своята луна с дъжда!
Звездите се разклатили, изсипвайки
прашецът звезден с капките в нощта!
Сега луната свети във тревите!
По клони птиците тъгуват за тъма,
крила да свият уморени във гнездата
и да отдъхнат от деня в съня...
Броях звездите, молех се на глас,
да имаме безкрайни мигове,
навярно затова в среднощен час
луната е напуснала небето!
Сега се моля, нека се завърне!
И нека са доволни птиците...
Защо са ни безкрайни мигове?
Щом заедно сме...и щастливи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
