Дядо
Все те помнех като бях момиче,
после споменът ми избледня:
нижеха се дните ми и тичах
към прегръдките ти все така.
Помня как веднъж ми каза мама,
че в съня си вечно си заспал
и не те боляло,хич не си се мъчил:
и аз запомних те така : засмян.
Преди това все бе различно:
заставаше на прага в утринта
аз мислех си че раците са във морето,
а не във хорските тела.
Понякога си плача вечер
за всички детски дни:
а ти си се превърнал в вечност
и в детско-старчески очи.
после споменът ми избледня:
нижеха се дните ми и тичах
към прегръдките ти все така.
Помня как веднъж ми каза мама,
че в съня си вечно си заспал
и не те боляло,хич не си се мъчил:
и аз запомних те така : засмян.
Преди това все бе различно:
заставаше на прага в утринта
аз мислех си че раците са във морето,
а не във хорските тела.
Понякога си плача вечер
за всички детски дни:
а ти си се превърнал в вечност
и в детско-старчески очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гери Тушева Todos los derechos reservados
