30 авг. 2004 г., 01:31

Дядо

144 0 2
Все те помнех като бях момиче,
после споменът ми избледня:
нижеха се дните ми и тичах
към прегръдките ти все така.
Помня как веднъж ми каза мама,
че в съня си вечно си заспал
и не те боляло,хич не си се мъчил:
и аз запомних те така : засмян.

Преди това все бе различно:
заставаше на прага в утринта
аз мислех си че раците са във морето,
а не във хорските тела.

Понякога си плача вечер
за всички детски дни:
а ти си се превърнал в вечност
и в детско-старчески очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Тушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • osi4kata май действа вдъхновяващо.
    Сега като се замислям не бях попадал на стихотворение посветено, на починалия дядо, пък то е толкова естествено.
  • osi4kata май действа вдъхновяващо.
    Сега като се замислям не бях попадал на стихотворение посветено, на починалия дядо, пък то е толкова естествено.