4 sept 2006, 11:51

... един миг

  Poesía
141 0 12

 ... един миг<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Посветено на  Ясен Крумов – henryoliver – Ханк!

Благодаря ти, че те има!

 

Мислите ми отварят

клетката на разума

и като ято птици

се отправят

към

тайнствени далечни

ширини.

Под

слънчеви изригвания

жънат

светкавици от

неопитомена ведрост.

Над

тримилярдната

     човешка

тишина -

в свят, изпълнен

с

кръв и бедност.

Във

въздуха е болката.

Едри сълзи дъжд

завъртат

перките на

самолет от стремежи,

опитващ се

да

преодолее

гравитацията

на тъмната

деформираност

от пещерните навици..

Студено е.

Нахлува мраз – назъбен.

- Хапе  

негодуванието

              и мъката.

Губя се

в

заледените полета

от нестабилност -

близо

до нещо

подобно на бъдеще.

Цялата

ми същност

се побира

в

една,

    единствена дума -

-         миг...

 

04.09.2006

 

 

Моля, не поставяйте оценки!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Челси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios