... един миг
... един миг<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Посветено на Ясен Крумов – henryoliver – Ханк!
Благодаря ти, че те има!
Мислите ми отварят
клетката на разума
и като ято птици
се отправят
към
тайнствени далечни
ширини.
Под
слънчеви изригвания
жънат
светкавици от
неопитомена ведрост.
Над
тримилярдната
човешка
тишина -
в свят, изпълнен
с
кръв и бедност.
Във
въздуха е болката.
Едри сълзи дъжд
завъртат
перките на
самолет от стремежи,
опитващ се
да
преодолее
гравитацията
на тъмната
деформираност
от пещерните навици..
Студено е.
Нахлува мраз – назъбен.
- Хапе
негодуванието
и мъката.
Губя се
в
заледените полета
от нестабилност -
близо
до нещо
подобно на бъдеще.
Цялата
ми същност
се побира
в
една,
единствена дума -
- миг...
04.09.2006
Моля, не поставяйте оценки!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Челси Все права защищены
