Едно (не)тъпо стихче за любовта и надеждата
В облаците черни на дъждовен ден
Съзирам пак аз твоето лице
Отпуснат в мрака на безлунна нощ
По себе си усещам твоите ръце
Слънцето прогонва облаците зли
Ала тъгата в сърцето се сгъстява
Загледан в мокрите си дрехи пак
се чудя - "ще я видя ли отново"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Атанасов Todos los derechos reservados
Хъбаво е! 
6 от мен
